(Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869) Краят на

...
(Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869) Краят на
Коментари Харесай

Повечето хора са влюбени в своята конкретна житейс­ка драма ♥ Екхарт ТОЛЕ

 (Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869)

Краят на вашата житейска драма

Повечето от по този начин наречените несгоди в живота на хо­рата се дължат на несъзнанието. Човек си ги основава самичък, или по-точно, основава ги егото. Тези неща аз от време на време на­ричам „ драма “. Когато сте изцяло съзнаващи, драмата към този момент не се появява в живота ви. Нека ви напомня накрат­ко по какъв начин работи егото и по какъв начин то основава драма.

Егото е ненаблюдаваният разум, който ръководи живота ви, когато не присъствате като наблюдаващо схващане, като очевидец. Егото се възприема като обособена отломка в една враждебна галактика, без същинска вътрешна връзка с което и да е друго създание, заобиколено от себеподобни, в които или вижда евентуална заплаха, или се пробва да ги употребява за личните си цели. Основните модели на егото са предопределени да се борят с надълбоко вкоренения му боязън и възприятие за непълнота. Такива модели са съпротивата, контролът, властта, алчността, самоотб­раната, нападението. Някои от тактиките на егото са доста хитри, само че те в никакъв случай не позволяват проблемите му, просто тъй като самото его е казусът.

Когато егото се събере с друго его - било то във връзка сред двама души, или в организация, или в институция, рано или късно се случват „ неприятни “ неща - някакъв тип драма под формата на спор, проблеми, битка за власт, емо­ционално или физическо принуждение и така нататък Тук се включва ко­лективното зло - войната, геноцидът и употребата, които се дължат на всеобщото несъзнание. Освен това мно­го типове заболявания се предизвикват от непрекъснатата съпро­тива на егото, която основава трудности и задръства­ния пред протичането на силата в тялото. Когато възстановите връзката си с Битието и към този момент не сте под командването на мозъка, вие преставате да създавате тези неща. Вече не създавате драми и не участвате в тях.

Когато едно его се събере с друго или с повече, резулта­тът е един или различен тип драма. Но даже да живеете съв­сем сами, отново ще създавате своята лична драма. Кога­то се самосъжалявате, това е драма. Когато изпитвате виновност или паника, това е драма. Когато позволявате на предишното или на бъдещето да затъмнят сегашното, създавате време - психическо време, материалът, от който се състои драмата. Винаги, когато пренебрегвате сегашния миг, като не му позволявате да бъде та­къв, какъвто е, създавате драма.

Повечето хора са влюбени в своята съответна житейс­ка драма. Тяхната история е тяхната идентичност. Егото ръководи живота им. Цялото им съзнание е вложено в него. Дори нормално несполучливото им търсене на отгово­ри, решения или излекуване се трансформира в част от драмата. Краят на драмата е това, от което най-силно се страху­ват и против което най-вече се съпротивляват. Докато са едно и също с мозъка си, те най-вече се опасяват и проти­вят против своето лично събуждане.

Когато приемате напълно това, което е, това е краят на всички вероятни драми в живота ви. Вече никой няма да може да се скара с вас, колкото и да се пробва. Не мо­жеш да се скараш с напълно усещащ човек. Спорът пред­полага себеотъждествяване с мозъка и с неговата позиция, както и опозиция и реакция против позицията на другия. Така полярните противоположности взаимно се енергитизират. Такъв е механизмът на несъзнанието. Вие все по този начин можете да изразите мнението си ясно и твърдо, само че зад него няма да има мощ на реакция, няма да има защита или нахлуване, по тази причина то няма да се трансформира в драма. Ко­гато сте изцяло съзнаващи, споровете свършват. „ Човек, който е в единение със себе си, в никакъв случай не може да намерения за спор, “ написа в „ Курс по чудеса “. Това се отнася освен до споровете с другите, само че с още по-голяма мощ за споровете вътре във вас, които изчез­ват, когато изчезне конфликтът сред настояванията и очаква­нията на мозъка и това, което е.

Из: „ Силата на сегашното “, Екхарт Толе, изд. „ Кибеа “, 2008 година
Картина: Young Woman with Lowered Eyes by Frederic Bazille, 1869; chinaoilpaintinggallery

Източник: webstage.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР